- Сензор за проводимост LDL
- Технология
Сензорна технология за проводимост
Проводимостта е мярка за това колко добре веществото провежда електрически ток. Тя се влияе от количеството на свободните йони (соли, киселини, основи) в средата и от нейната температура: колкото повече са свободните йони, толкова по-голяма е проводимостта. Сензорът за проводимост обикновено се състои от две метални пластини, които контактуват със средата. Ако два електрода се потопят в проводяща течност и към тези два електрода се приложи напрежение, ще потече ток.
Положително заредените йони (катиони) се преместват към отрицателно заредения електрод, а отрицателно заредените йони (аниони) се преместват към положително заредения електрод. Колкото повече свободни йони има във водата и колкото по-висока е електрическата проводимост на средата, толкова по-голям е токът.
Технологията, използвана в сензорите за проводимост, се различава в зависимост от дизайна. Прави се разлика между кондуктивни и индуктивни сензори за проводимост.
LDL100 кондуктивен сензор
LDL100, подобно на други сензори за директно измерване на проводимост, има два метални електрода. Разликата в нашата конструкция е, че корпусът на сензора и металната тръба изпълняват ролята на първи електрод, а металният връх на сензора е вторият електрод.
Подава се напрежение между върха на сензора и винтовата връзка на корпуса и се измерва протичащият ток.
Забележка: Като се има предвид конструкцията на неговите електроди, LDL не се препоръчва за използване в пластмасови тръби.
LDL101 кондуктивен сензор
За разлика от LDL100, LDL101 не използва корпуса си като електрод, а има два пръстеновидни електрода, поставени един в друг. Напрежението се прилага между вътрешния и външния електрод и там се измерва протичането на ток.
Важно е да се отбележи, че за разлика от LDL100, LDL101 има фиксирана клетъчна константа. С вътрешно използвания софтуер могат да се картографират различни клетъчни константи, за да се постигне най-добра резолюция за целия диапазон на измерване по всяко време. Така LDL101 предлага функции в едно устройство, за което други сензори изискват различни версии.
Индуктивният сензор за проводимост се състои от две метални намотки, навити с тел и затворени в пластмасово тяло (за продуктите на ifm се използва PEEK за тази цел). Първата намотка (предавателна намотка) генерира електрическо напрежение в течността. В зависимост от проводимостта на средата се генерира съответен променлив ток. Последният генерира променливо магнитно поле във втората намотка (приемаща намотка), което е пропорционално на проводимостта на средата.
Индуктивното измерване на проводимостта има няколко предимства:
- Висока устойчивост на корозия благодарение на върха от PEEK.
- Нечувствителен към твърди вещества в средата, докато измервателният канал не се задръсти.
Знаете ли?
Често срещан проблем с шприцованите дълги накрайници от PEEK е, че те са склонни да се чупят. Това се дължи на напрежението, причинено от колебанията на температурата и налягането, които възникват особено при CIP приложения.
Изработен от едно цяло, върхът позволява на материала PEEK да се разширява равномерно при температурни промени, разпределяйки налягането по-равномерно по вала и предотвратявайки потенциални точки на напрежение. Общата наличност на машината се поддържа.
Влиянието на температурата върху LDL сензорите
Проводимостта на материалите е изключително зависима от температурата приблизително 1...5% на °C. Всички датчици за проводимост имат вградено измерване на температурата, за да компенсират температурните промени на средата.
Графиката има за цел да покаже разликата между компенсирана и некомпенсирана проводимост. Без компенсация (синя линия), проводимостта се увеличава или намалява в зависимост от температурата, т.е. проводимостта вече не остава постоянна, въпреки че средата е все същата. При използване на компенсация (оранжева линия) се осигурява постоянно и повтарящо се измерване. Това прави измерените стойности сравними в различно време. Повече информация за температурната компенсация и как да я настроите можете да намерите в раздела за калибриране.
Предлага се безплатен фабричен сертификат за всеки датчик за проводимост на ifm. Той се генерира директно в производството и се присвоява на серийния номер. Сензорът преминава през различни станции за калибриране, всяка с различна температура и проводимост. По време на окончателното калибриране, сензорът се сравнява с референтен сензор. Цялата тази информация може да бъде взета от фабричния сертификат.
Изтеглете фабричния сертификат безплатно от нашия уебсайт. Уверете се, че имате под ръка серийния номер на сензора, за да го въведете.
Калибриране на място
ifm сензорите пристигат във Вашите помещения готови за употреба. Вие все пак можете да настроите сензора към специфична среда или референтни температури на място. За тази цел двата параметъра "Усилване при калибриране CGA" и "Температурна компенсация T.cmp" могат да бъдат зададени така, че сензорът да се настрои към известна референтна среда.
Усилване при калибриране [CGA]: подравнява кривата на измерване на сензора към известната стойност на референтната среда. Възможно е да зададете стойност между 80 и 120 %. За изчислението известната стойност се разделя на измерената стойност.
Температурна компенсация [T.cmp]: степента, до която температурното отклонение от референтната температура (обикновено 25 °C) причинява промяна в проводимостта.
- Компенсацията може да се задава свободно между 0 и 5 %/K.
- Температурната компенсация е предоставена или в информационния лист на средата (за среди на водна основа стандартът е 2%), или се определя чрез уравнение с права линия чрез измерване на същата среда при 2 температури.
Регулирането на CGA и T.cmp може да доведе до по-висока точност, но в повечето случаи не е необходимо.